SEP origin project

Research collaboration and network


Заглавие на проекта:
Произход на слънчевите енергетични частици:
избухвания или коронални изнасяния на маса

Работен пакет РП3: Анализ на слънчеви избухвания свързани с енергетични частици

Дейност 3.2 Еруптивни протуберанси и връзката им със
слънчевите енергетични частици


Краен продукт: Обобщаващ доклад (21-ви месец)

Няма статистически изследвания на асоциациите между протуберанси и потоци от слънчеви енергетични частици (СЕЧ) над 10 MeV. Ние представяме най-многобройната извадка, проследяваща тази връзка по наблюдения на инструментите Atmospheric Imaging Assembly (AIA) на борда на космическата обсерватория Solar Dynamics Observatory (SDO), EUVI (Extreme Ultraviolet Imager) на STEREO (Solar TErrestrial RElations Observatory) A & B и данни от Hα телескопите на Big Bear Solar Observatory и Kanzelhöhe Observatory. Изследвахме 156 протонни събития в периода 2010-2016, откакто започват най-детайлните наблюдения на протуберанси с SDO.

Figure 1. Степен на асоциация между СЕЧ и влакна (ляво) и връзка на свързаните с протонни събития протуберанси с активни области (дясно).

Figure 2. Хелиографски координати на източниците на протонни събития. Наблюдаваните преди и след максимума на 24-тия слънчев цикъл са отбелязани с различни символи.

От нашият списък 143/156 протонни събития са асоциирани с протуберанси (92%), докато при останалите 13/156 случая (8%) връзка с протуберанс не е установена (фигура 1). Свързаните с протони протуберанси и влакна са наблюдавани в активни области (АО) в 88% от случаите. Едва 17 (около 12%) от 143 случая на протуберанси, довели до засичане на СЕЧ, не произхождат от АО.

Протонните събития обикновено се наблюдават в областите ±300 около слънчевия екватор, като предпочитат основно хелиографски ширини около ±150 (фигура 2). Максимумът на 24-тия слънчев цикъл (според броя слънчеви петна) от април 2014 съвпада с максимума на регистрирани протонни събития.

Figure 3. Разпределение на броя слънчеви енергетични частици, наблюдавани през годините според слънчевата полусфера, от която произхождат.

Източниците на СЕЧ произхождат предимно от северната полусфера на Слънцето преди максимума на 24-тия слънчев цикъл и предимно от южната след максимума (фигура 3, ляво). Същевременно почти 68% (103/152) от събитията произхождат на запад от централния слънчев меридиан, а 32% (49/152) – на изток от него (фигура 3, дясно). Тези стойности потвърждават известния наблюдателен факт за предпочитаните западни дължини от източниците на регистрираните слънчеви частици.

Публикувано в

Tsvetan Tsvetkov, Rositsa Miteva, Nikola Petrov. On the relationship between filaments and solar energetic particles, (2018) JASTP, Vol.179, Pages 1‑10 [DOI:10.1016/j.jastp.2018.06.005]

Проектът е подкрепен от:
Фонд "Научни изследвания"

договор No ДНТС/Русия 01/6 (23 юни 2017 г.)
Руската фондация за фундаментални изследвания

проект No 17-52-18050